Известия на ЦСИИ / Proceedings of CEHR, Vol. V, 2020
ПРИЕМСТВЕНОСТ И ПРОМЕНИ В СТОПАНСКАТА
ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПО ВРЕМЕ НА СВЕТОВНАТА СТОПАНСКА КРИЗА 1929–1934
г.
Марко ДИМИТРОВ
Abstract: The
predominant opinion in Bulgarian historiography on the consequences of the 19th
of May 1934 coup
d’état is that
there was a significant change in the nature, directions and content of
politico-economic life in Bulgaria. This dramatic change is considered a result
of the new governmental policies. To some extent, this is correct statement for
certain aspects of Bulgaria's development during the second half of the 1930s,
and until 1944. However, there are areas of public life in which there is clear
continuity between the pre-coup anti-crisis policy of the Popular Block
(Naroden blok) and that of the post-coup government led by Kimon Georgiev.
Among areas of continuity is the economic policy aimed to overcome the negative
effects of the Great Depression on Bulgarian economy. The problem of continuity
in economic policy of Bulgaria during the 1930s has not been developed so far
in Bulgarian historiography. This article aims to reveal the existence of
continuity between the governments that ruled the country during the Great
Depression and, to raise the general issue of continuity during the Third
Bulgarian State.
Key
words: The
Great Depression in Bulgaria, economic policy, economic history of Bulgaria,
Bulgaria in the 30s of the 20th century
JEL: N 10, N 24, N 44, N
84, N 94
Общоизвестен факт е, че от началото на 1930 г. българското стопанство е обхванато от криза, която е следствие от световната стопанска криза (Голямата депресия), избухнала внезапно през 1929 година. Борбата с пораженията от кризата е основна част от дейността на две правителства до май 1934 г. – второто на Демократическия сговор (януари 1926 – юни 1931 г.) и най-вече това на Народния блок (юни 1931 – май 1934 г.). Управлението на втория кабинет съвпада с най-тежките години на кризата. Докато кабинетът на Сговора по различни причини не успява да изгради адекватна стратегия и да води ефективна борба с Депресията, правителството на Народния блок има доста мащабна и обмислена политика в тази насока[1]. По време на неговия мандат държавната намеса в икономиката, с цел противодействие на кризата, се осъществява в няколко области на стопанството и именно тук се очертават елементите на определена приемственост между водената от блока политика и тази на неговите наследници в управлението – Военния съюз и Политическия кръг „Звено“ (т. нар. деветнадесетомайци)[2].
На първо място това е селското стопанство, което е един от най-пострадалите отрасли по време на кризата не само в България, но и в световен мащаб. Основният инструмент за правителствената интервенция в аграрния сектор е създадената през 1930 г. от кабинета на А. Ляпчев Дирекция “Храноизнос”(Berov, 1960).
Правителството
на Народния блок няколко пъти променя режима на дейност на дирекцията, с цел да
отговори на постоянно променящите се условия в аграрния сектор, но без особен
успех. Обобщените резултати от изкупната дейност на “Храноизнос” до 1934 г.
съвсем не са окуражителни. За първите две години от съществуването си тя инкасира
загуби от 1 122 323 078 лв.[3] В
края на управлението си кабинетът се опитва още веднъж да направи по-ефективна държавната
намеса в търговията със зърнени храни. На 20 януари 1934 г. Министерският съвет
взема решение за въвеждане държавен монопол в тази сфера[4].
Поради
“мъртвия” сезон за селското стопанство, през зимата и ранна пролет ефектът от
въвеждането на монопола не се проявява осезателно, но потенциалните ползи от
него са оценени от новото правителство, дошло на власт на 19 май 1934 година. То
дори предприема действия за неговото разширяване и засилване. Една от причините за това е сравнително по-добрата ефективност от монопола
за бюджетните приходи на държавата, защото от началото на 1934 г. цените на
земеделските произведения на международния пазар бележат ръст. Подобна картина
на развитието на цените се наблюдава и на вътрешния пазар (Hristoforov, 1939, pp. 114,
120). Запазването и
разширяването на монопола на Дирекция “Храноизнос” е свързано и с обещанията на
деветнадесетомайците за по-големи грижи за българското селско стопанство,
заявени в манифеста от 19 май. На този режим се разчита да бъдат компенсирани
щетите от лошите метеорологични условия през лятото на 1934 г., вследствие на
които има много слаба реколта от зърнените храни.
Продължаването на въведения от Народния блок монополния режим на „Храноизнос”
от кабинета на деветнадесетомайците е едно от доказателствата за конструктивния
характер на мероприятията в стопанската област на това правителство. Освен
чисто фискални мотиви със запазването и засилването на държавния монопол в
търговията със зърнени храни се преследват и определени социални цели[5].
Друг голям проблем в българското стопанство по време на кризата е въпросът за задълженията на населението и кризата в банковата система. Този проблем има своя предистория от втората половина на 20-те години на ХХ в. (Tchakalov, 1936, р. 139).
По време на стопанската криза възниква значително напрежение в кредитната система на страната във връзка със задълженията на населението. Създава се опасност тя да бъде блокирана. Това принуждава правителството на Народния блок да се намеси и в тази област. Неколкократните опити на кабинета да се справи с този доста комплициран проблем обаче се оказват неуспешни. Законодателството в тази посока от пролетта на 1932 г. се оказва неефективно и напрежението между длъжници и кредитори остава (Dimitrov, 2004, pp. 132-144).
В самия край на 1933 г., принудени от обстоятелствата, управляващите предприемат още една инициатива за разрешаване на проблема. На 31 декември Народното събрание приема Закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита. Законът влиза в сила на 2 януари 1934 г. С него се преследва по-трайно и последователно уреждане на въпроса със задълженията на населението[6]. Най-същественият момент в закона е учредяването на Погасителна каса, която застава като посредник между длъжниците и кредиторите[7]. Поради краткото време, през което управлява кабинетът след приемането на закона, реализацията му на практика остава в начална фаза и няма видим ефект от прилагането му.
С идването си на власт на 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев (деветнадесетомайците) скоро налага свой вариант за разрешаване на проблема със задълженията на населението. Това става с Наредба-закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита от 7 август 1934 г. С нея се отменят всички закони по тази материя на правителството на Народния блок[8]. Отмяната на Закона за облекчаване на длъжниците и Закона за закрила на земеделеца-стопанин, приети от Народното събрание през пролетта на 1932 г., е съвсем формална, защото отдавна никой не се ползва от техните постановления.
По друг начин новите управляващи се отнасят към
Закона за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита от януари 1934 г. Макар че наредбата-закон от август
отменя неговото действие, в нея се запазват общият смисъл, схемата и голяма
част от постановленията му. Той стои в основата на наредбата-закон. Променят се
само някои елементи, с цел да се направи практическата дейност по разрешаване
на проблема със задълженията по-ефективна.
Наредбата-закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита определя по нов начин категориите длъжници, които могат да се ползват от нейния режим[9]. Тя не променя статута на Погасителната каса, а само по-точно регламентира обсега на действието й и разширява нейните правомощия да разрешава дела по облекчение на длъжници. Новото правителство се стреми да създаде по-стройна и оперативна организация на тази институция, като изменя и някои положения, засягащи структурата и функциите на касата. По този начин то продължава и усъвършенства създадената от кабинета на Народния блок добра основа за трайно разрешаване на проблема със задълженията на населението със закона за облекчение на длъжниците от януари 1934 г. (Hristoforov, 1939, p. 77).
Промените в управленската
структура на държавата на всички нива са съществена част от дейността на кабинета
на Кимон Георгиев. Идеята за нейното оптимизиране обаче не принадлежи само на деветнадесетомайците.
С особена острота въпросът е поставен още по време на управлението на Народния
блок. През 1933 г. неговото правителство прави опит за реформи в тази сфера,
като със специален закон през лятото на 1933 г. закрива окръжните съвети[10].
Оптимизирането
на управленската структура на държавата е поставено като задача още в Манифеста
към българския народ от 19 май 1934 г.[11] Сливането
на министерства и създаването на области е извършено от правителството на К.
Георгиев още в първия ден на неговото управление[12]. Тази
експедитивност на новите управляващи дава основание да се мисли, че мотивите за
осъществените от тях реформи в административната и управленска структура на
страната са повече с практическа насоченост, отколкото идеологически, и в това
отношение може да се открие определена приемственост с политиката на предходния
кабинет.
Въпреки че
правителството на Народния блок полага известни усилия за ликвидирането на бюджетните дефицити и държавните задължения,
то не успява да постигне значителни положителни резултати. В края на управлението
отношенията на кабинета с Финансовия комитет при Обществото на народите се
изострят. Причина за това е становището на международната институция, че
стопанската политика, която води българското правителство, създава заплаха от
пълно разстройство на държавните финанси на страната (Vatchkov 1998, pp. 55-64). Комитетът смята, че е необходима
дълбока реформа в тази област[13].
Още с
идването си на власт деветнадесетомайците започват подготовка за основни
корекции в държавния бюджет. Главната цел на промените е съкращаването на
държавните разходи. Приетата в началото на юли Наредба-закон за изменение на
бюджета на държавата за 1934/1935 г. заема ключово място в усилията на правителството
за стабилизирането на държавните финанси. В нея наред със съкращаването на
разходите се въвеждат и други мерки, някои от които със засилена рестриктивна
насоченост[14].
С корекцията
приходната част на държавния бюджет е намалена с 319 562 000 лв., от 5 649
562 000 лв. на 5 330 000 000 лв., т. е. с 5,6%. Освен това с друга
наредба приходите в самостоятелния бюджет на Главна дирекция на железниците и
пристанищата са намалени с 93 538 000 лв.[15]
Общото съкращение в приходната част на бюджета на държавата е 413 100 000
лв.[16]
Базата за намалението в предвижданията за приходите в наредбата-закон са
действителните постъпления в бюджета на държавата за предходната бюджетна
година. С това се цели създаването на по-реален приходен бюджет, който стъпва
на основата на реализираните приходи през предходни бюджетни години.
Възползвайки
се от това, че държавното управление е съсредоточено изцяло в негови ръце,
правителството на К. Георгиев успява да направи значителна стъпка напред в
борбата на държавата с бюджетните дефицити. Боричканията в кабинета на Народния
блок и в Народното събрание, корупцията и стремежът за по-големи облаги от
властта на партиите от управляващата коалиция, са основна причина за слабата
ефективност на управлението й, включително и при изработването на държавния
бюджет. С промяната на 19 май 1934 г. тези пречки са преодолени и
оптимизирането на държавните приходи и разходи става много бързо и значително
по-ефективно.
Важността на
външните задължения на България за финансовата политика на държавата е толкова
голяма, че дейността по обслужването им по същество не се влияе от
политическите отношения вътре в страната. През юни 1934 г. правителство на деветнадесетомайците
одобрява три международни спогодби, подписани от кабинета на Народния блок в
края на управлението му, като не прави никакви възражения по техните условия[17].
Уреждането на някои от външните задължения на страната с посочените
по-горе споразумения има важно значение за осъществяване на намерението на управляващите
от Военния съюз и Политическия кръг „Звено” да сложат в ред държавните финанси.
По този начин се внася яснота в едно съществено перо от разходната част на
бюджета на държавата и същевременно сумите в него се намаляват. Освен това новото
правителство демонстрира приемственост и конструктивност в политиката на
държавата по този въпрос. То се нуждае от това, защото след идването си на
власт не е посрещнато особено добре навсякъде в чужбина.
Кабинетът на К. Георгиев продължава и довършва започнатите от правителството
на Народния блок преговори по сключване на търговски
договор с Югославия.
От началото на 30-те години на ХХ в. характерът и насоките на външната търговия на България се определят от промените в състоянието на световното стопанство, предизвикани от стопанската криза. По време на кризата световният пазар на практика се разпада. Правителството на Народния блок, още с идването си на власт, започва да води валутна и външнотърговска политика, типична за т. нар. “клирингови държави” и това ориентира нашата външна търговия към страните от Централна Европа и Германия. Този факт поставя територията на Югославия в стратегическо положение спрямо нашата външна търговия. През западната ни съседка преминава основната и по същество единствена транспортна артерия, свързваща България с търговските й партньори в Европа. Към 1933 г. през югославска територия преминават почти 100% от изнасяните от страната ни птици, 73% от износа на яйца и 97% от изнасяното грозде[18].
Така създалата се конюнктура във външнотърговски план
е една от основните причини правителството на Народния блок да започне политика
на сближение със западната ни съседка. В края на
За бързото подписване на търговският договор с Югославия от кабинета на деветнадесетомайците след идването му на власт има определени политически мотиви. Без съмнение обаче се преследват и конкретни стопански цели, което е още едно доказателство за съществуването на приемствеността в стопанската политика на новото правителство и тази на кабинета на Народния блок.
Друга важна инициатива на държавата в областта на външната търговия по време на стопанската криза, която има значителен положителен ефект върху отглеждането на тютюн и тютюневата индустрия в България, е реализирането на т.нар. Голяма компенсационна сделка с български тютюни[21]. И тук може да се отбележи пълна приемственост в политиката на двата кабинета.
Тютюневият отрасъл по време на кризата е в особено тежко състояние поради неизнесените в чужбина тютюни от реколти 1928, 1929, 1930 и 1931 г. Проблемите в него се отразяват негативно върху българското стопанство в няколко насоки. На първо място държавата е лишена от съществени бюджетни приходи и това задълбочава проблемите в държавните финанси. Освен това, поради намаляването на валутните приходи от износа на тютюн, се създават трудности в платежния баланс и това, от своя страна, влияе неблагоприятно върху изплащането на външните задължения на България. Кризата в тютюневия отрасъл има и социална страна, изразяваща се в намаляването на доходите на част от селското население и тютюноработниците. По данни на Българска земеделска банка през 1934 г. в страната са засети близо 40% по-малко тютюневи насаждения, отколкото през 1933 г. Основната причина за това, според ръководството на банката, са ниските цени, които са предложени тази година от тютюнотърговците[22].
Проблемите в тютюневия отрасъл принуждават правителството на Народния блок през 1933 г. да търси възможности за реализирането на залежалите тютюни в чужбина (Berov, 1981, pp. 318-338). В началото на 1934 г. усилията на кабинета приключват с успех. В средата на февруари е публикувано постановление на Министерския съвет, с което се одобряват общите условия на компенсационна сделка с няколко държави. След приключването на търга започват преговори с избраните доставчици, които се забавят поради преврата на 19 май. Деветнадесетомайците продължават преговорния процес, дори го ускоряват. В началото на юни 1934 г. са договорени общите условия на сделката и е приет заключителен протокол[23].
На 31 август са подписани два договора с Германия[24]. През октомври Министерският съвет утвърждава и сключените на 30 септември с. г. общи договори между България от една страна и Австрия, Унгария и Чехословакия – от друга. Всички те, като германския, са за доставка на индустриални произведения и извършване на монтажни работи срещу покупка и износ на български тютюни от пет последователни реколти (1933–1938 г.)[25].
Стопанските среди в България посрещат с одобрение приключването на Голямата компенсационна сделка. Тя се смята за един от успехите на деветнадесетомайското правителство в началото на неговото управление. Отчита се нейното значение за излизането на българското стопанство от кризата[26]. В политическите среди също има положителни отзиви за значението на тази сделка за българската тютюнева индустрия. Кръгове, близки до Народното социално движение на Ал. Цанков, смятат, че националния интерес диктува едно по-широко използване на такъв тип сделки, които са един “реален път да се достигне възможно повишаване на местните експортни цени”. Това се оценява като “най-важният стимул за общото оживяване на стопанството”[27].
По малко по-различен начин се посреща Голямата компенсационна сделка от международните финансови институции[28]. Комисарят на ОН в България Пиер Шейсон признава, че тя има благоприятно влияние върху стопанството с реализирането на тютюните от старите реколти и намаляването на напрежението в тютюневия отрасъл на България. Същевременно обаче той изразява известни опасения, че начинът, по-който е сключена сделката, не позволява България да получи свободни девизи повече от 20% от договорената сума и това може да се отрази на изплащането на външните задължения на страната в следващите 5 години[29].
Въпросът за възстановяването на отношенията със Съветска Русия е повдигнат сериозно още при управлението на Народния блок Инициативата идва от българска страна, както на официално ниво, така и от индустриалците в България, които търсят по частен път контакти със съветската страна. До края на управлението на коалицията обаче няма конкретни резултати поради известни затруднения в преговорите (Spasov, 1987, pp. 14-19).
При новия режим, установен на 19 май, пречките бързо са преодолени и на 23 юли 1934 г. България установява дипломатически отношения със СССР. За български посланик в Москва е изпратен проф. Димитър Михалчев (Spasov, 1987, pp. 26-27).
Правителството на К. Георгиев предприема действия и в областта на валутната политика. Те също представляват продължение на започнатото в тази област от кабинета на Народния блок с изменението на Закона за търговията с външни платежни средства от октомври 1931 г.[30], въвеждането на девизните контингенти през май 1932 г.[31], частните компенсационни сделки и валутните премии през същата година[32].
Деветнадесетомайците задълбочават и разширяват системата на частните компенсационни сделки, чрез които основно се регулира валутния режим от държавата и се осъществява контролът върху външната търговия на страната. Най-съществена в това отношение е приетата през август 1934 г. „Обща наредба за вноса и износа”[33].
След избухването на стопанската криза през 1929 г. условията за международна търговия стават особено трудни, поради разрушаването на международните търговски връзки и по същество, разпадане на световния пазар. Българската държава е принудена да обърне повече внимание на външнотърговската си договорна политика, за да се опита да намери сигурен пласмент за произведенията, предмет на износ в чужбина, особено в страните, от които се получава свободна валута. Именно във връзка с изпълнението на тази задача през 1931г. е създаден Експортен институт от правителството на А. Ляпчев[34].
След правителствената промяна на 21 юни 1931 г. обаче дейността по учредяването на експортната централа е прекратена. Взаимните подозрения и противоречия в коалицията Народен блок, наследила Сговора в управлението, осуетяват практическото създаване на Експортния институт.
Още в самото начало на своето управление деветнадесетомайците предприемат известни действия за засилване на държавната намеса в областта на външната търговия. Съществено значение в тази насока има сливането на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти[35]. Със създаването на специален Отдел за търговия към новото министерство на Народното стопанство се обединяват дейностите на двете ведомства в тази област[36]. Основна задача на отдела става ръководството на вътрешната и външната търговска политика на България и с това той много напомня на Експортния институт, така както е замислен от неговите създатели през 1931 г. (Tchakalov, 1936, p. 43).
С формирането на Отдела за търговия деветнадесетомайците правят значителна крачка напред към създаването на единен орган за ръководство на държавната експортна политика. През есента на 1934 г. сред управляващите започва да се говори за практическото учредяване на Експортния институт, но падането на правителството в началото на 1935 г. не позволява да разберем дали тези намерения са били истински. Институтът е създаден и започва да действа през октомври на 1935 г. от кабинета на А. Тошев[37].
През 30-те години на ХХ в. проблемът с оземляването на селяните и бежанците все още остава неразрешен, въпреки усилията на правителствата от 20-те години (на БЗНС и Демократическия сговор) в тази насока (Penchev, 2004, pp. 218-227). Това е една от причините кабинетът на деветнадесетомайците да предприеме действия за ревизиране на Закона за трудовите земеделски стопанства от 1924 г. и изменението му от 1933 г. Наредбата-закон за изменение и допълнение на закона за трудовите земеделски стопанства променя някои елементи в приложната част на закона, които засилват ролята на държавата, с цел по-ефективната му реализацията[38].
Засиленият протекционизъм и дълготрайната политика на насърчаването на индустриализацията на страната от държавата с всякакви средства довеждат до свръхкапитализиране на някои браншове и появата на елементи на монополизация в индустрията. Този процес набира скорост след Първата световна война, особено през втората половина на 20-те години.
През 1930 г. в печата се поставя остро въпроса за намеса на държавата и намаляване цените на редица индустриални произведения за масова консумация. Настоява се за създаване на специален закон против картелите (Kalinov, 1931, p. 345). През май с. г. министърът на търговията, промишлеността и труда свиква конференция с участието на Управителния съвет на Съюза на българските индустриалци (СБИ)[39]. На конференцията се поставя въпросът за въвеждането на режим на преситеност в индустриалната сфера. Индустриалният съвет одобрява това становище и до края на 1930 г. след щателно проучване в такъв режим са поставени 26 отделни индустриални производства[40].
Правителствената смяна през юни 1931 г. обаче възстановява до известна степен старата държавна политика по отношение на индустрията. Новият министър на търговията, промишлеността и труда Г. Петров смята, че въвеждането на принципа на преситеността е противозаконно от формално-юридическа гледна точка и възстановява старата практика, т. е. връща действието на Закона за насърчаване на местната индустрия от 1928 г., въпреки изразената позиция на ръководството на СБИ в специално изложение до министерството да се запази статуквото, установено от предходното правителство[41].
Притиснати от проблемите, породени от стопанската криза партиите в блока водят доста непоследователна политика по отношение на българската индустрия. Всяка законодателна инициатива на правителството в тази област е придружена от ожесточени спорове и поява на открити противници вътре в самата коалиция. Така е при обсъждането на законопроекта за контрол върху картелите през есента на 1931 г., при възстановяване на Главното комисарство по продоволствието през август с. г., с което се цели да се нормират цените на продуктите от първа необходимост и пр. (Stoianova, 2003, pp. 258-260).
За непоследователността в политиката на Народния блок за премахването на елементите на свръхпротекционизъм в индустриалната област влияние оказват и проблемите в другите сфери на икономическия живот. Необходимостта от нови източници на приходи и дефицитът в платежния баланс принуждават кабинета да провежда мерки, които често водят именно до засилване на протекционизма в индустрията. Въпреки трудностите, правителството на Н. Мушанов успява да прокара някои мероприятия, с които се регламентира и ограничава индустриалното производство в страната (Dimitrov, 2004, pp. 191-199). С идването си на власт деветнадесетомайците заемат твърда позиция по отношение на индустриалното производство в България и това е заявено ясно още в манифеста от 19 май. В него е подчертана необходимостта индустрията да се пригоди към стопанските и национални нужди на страната[42].
Новото правителство продължава политиката, водена от Индустриалния съвет, за ограничаване откриването на нови предприятия в браншовете, в които е преценено, че има преситеност. Освен това, чрез валутния контрол на БНБ се регулира състоянието на функциониращите предприятия в преситените производства. Банката отпуска валута за модернизация на производството само с одобрение на министерството (Tchakalov, 1935, p. 87).
Тази политика обаче не е достатъчно ефективна. Основната причина за това е фактът, че не е отменен Закона за насърчаване на местната индустрия от 1928 г. и неговия облекчителен режим е все още в действие[43]. Липсата на специално законодателство, което да регламентира точно условията за обявяване на дадено индустриално производство за преситено, води до субективизъм и непоследователност в провеждането на линията на държавно регулиране и в края на краищата до нищожен ефект от дейността на Индустриалния съвет в тази насока.
Доста трудно се осъществява и текущия контрол върху насърчаваните предприятия. По сведения на Министерството на търговията, промишлеността и труда в края на управлението на Народния блок в страната има около 1 200 индустриални заведения, които са под режима на Закона за насърчаване на местната индустрия и те трябва да бъдат контролирани от 6 инспектора в министерството[44].Според изискванията на чл. 50 от закона инспекторите трябва да правят по 2 ревизии годишно на тези предприятия, което е една непосилна задача[45].
Кабинетът на деветнадесетомайците също не успява да промени съществено правния режим на българската индустрия. До края на неговото управление не е приет закон по тази материя, въпреки че в новите условия и при липсата на парламент такъв може да стане доста лесно и бързо. Най-вероятната причина това да не се случи е липсата на достатъчно време за проучването и подготовката на по-радикални промени в индустриалното законодателство. На всичкото отгоре, поради стремежа да се извършат икономии в разходите по издръжката на Министерството на народното стопанство, деветнадесетомайците намаляват броя на инспекторите по индустрията от 6 на 3[46]. Така се затруднява още повече контрола върху насърчаваните предприятия, събирането и систематизирането на сведения за състоянието на тази част от индустриалното производство.
Основание за твърдението, че управляващите от Военния съюз и „Звено” са
имали намерение да направят сериозни промени в режима на българската индустрия
и да превърнат държавата в решаващ фактор за нейното развитие, но не им е
стигнало времето, е намереният документ във архива на Министерството на
търговията, промишлеността и труда (1934–1935 г. Министерство на народното
стопанство – б. м. М. Д.). Документът е писан по всяка вероятност в края на
1934 г. и се състои от две части. Първата е озаглавена „Петгодишен план за
рационализиране на индустрията” и съдържа 12 точки. Във втората част са
изброени мероприятия, които трябва да се извършат през 1935 г. за реализирането
на този план[47]. Поради падането на
правителството от власт, предвидените в плана промени в българската индустрия
остават неосъществени. Следващите кабинети вземат други мерки по отношение на
индустрията, чрез които се засилва най-вече държавното регулиране на мащабите
на развитие и отрасловата структура на тази част от българското стопанство.
* * *
Тези и някои други инициативи в сферата на икономиката, работата по които е започната от правителството на Народния блок и завършена при управлението на деветнадесетомайците, са едно добро доказателство, че Военният съюз и „Звено” в своите действия са водени от желанието да извадят българското стопанство от състоянието на криза. Въпреки, че остро критикуват блока за неспособността му да се справи със стопанската криза, когато вземат властта, деветнадесетомайците възприемат рационалните и ефективни елементи от антикризисната политика на кабинета на Н. Мушанов, като ги доработват според техните разбирания или довършват без промени.
Същевременно, новите управляващи не се отнасят безкритично към онези инициативи на предходния кабинет в стопанската област, които смятат за неправилни или недобре реализирани. Те биват или променяни или изцяло отменяни в зависимост от преценката за тяхната ефективност.
Всичко това дава основание да смятаме, че в областта на стопанската
политика на държавата 19 май 1934 г. не е такава разграничителна дата, каквато
е в развитието на останалите сфери на обществения и политически живот в
България през 30-те години на ХХ в. Проблемите, които състоянието на икономиката
поставя за разрешаване пред управляващите в България, изискват определена
приемственост във водената от тях политика. Това прави стопанската политика на
държавата по-ефикасна. Тази приемственост довежда до интензивно развитие на
икономиката след 1934 г. до избухването на Втората световна война и до втория
връх, след началото на ХХ в., в цялостното развитие на Третата българска
държава. От изложеното става ясно, че преосмисляне и преоценка на общественото,
политическото и икономическо развитие на България ще бъде полезно за
установяване на обективна картина на българската история през 30-те години на
ХХ век.
REFERENCES:
Berov L 1981, ‘The Big compensation deal against
Bulgarian tobacco in 1934 and the Bulgarian-German trade on the eve of the
Second World War’, in Bulgarian-German
relations and connections, Sofiya: Publishing House of the Bulgarian
Academy of Sciences, no. 3, pp. 318-338.
[Беров, Л 1981,
„Голямата компенсационна сделка срещу български тютюни през 1934 г. и
българо-германската търговия в навечерието на Втората световна война“, В: Българо-германски отношения и връзки,
София: Издателство на Българска академия на науките, т. ІІІ, с.318-338].
Berov, L 1960, ‘Food
Export Directorate (Hranoiznos) 1930–1944’,
Proceedings of the Karl Marx Institute of
Economics –
Sofiya, n.p. no. 2,
pp. 273-312. [Беров, Л 1960, „Дирекция “Храноизнос” 1930–1944 г.“ – Трудове на Висш
икономически институт „Карл Маркс”, София, кн. 1, с. 273-312].
Dimitrov
M 2006, ‘The economic policy of the cabinets of the Military Union (19.V.1934 – 21.IV.1935)’, PhD Thesis, Sofiya:
Bulgarian Academy of Sciences. [Димитров, М 2006, „Стопанската политика на кабинетите на
Военния съюз (19.V.1934 – 21.ІV.1935)“. Дисертация, с.
186-189].
Dimitrov
M 2004, ‘The policy of the government of the People 's Bloc on the issue of the
obligations of the population in 1932’, in Historical,
legal and economic science in favor of Bulgaria – no. 1 – Historical
science in favor of Bulgaria, Sofiya: University Publishing House “Economy”, pp. 132-144.
[Димитров М 2004,
„Политиката на правителството на Народния блок по въпроса за задълженията на
населението през 1932 г.“ – В:
Историческата, юридическата и икономическата наука в полза на България – т. 1 –
Историческата наука в полза на България, София: Университетско издателство
„Стопанство, с. 132-144].
Kalinov,
D 1931, ‘Cartels and price regulation’, Magazine
of the Bulgarian Economic Society, vol. 30, no. 6, pp. 329-347. [Калинов, Д 1931, Картели и регулиране
на цените, Списание на Българското икономическо дружество, год. 30, кн. 6, с.329-347].
Kanazirski,
G 1935, ‘Four years of state intervention in the grain trade’, Proceedings
of the Directorate for Purchase and Export of Cereals, no.
1,
pp. 4-7. [Каназирски, Г 1935, Четири години
държавна намеса в търговията със зърнени храни, Известия на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни, кн. 1,
с. 4-7].
Kazarkova, V 1989, Bulgaria's Economic Relations with the Balkan States in the Period between the Two World Wars: (1919–1941),
Sofiya: Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences. [Кацаркова, В 1989, Икономическите
отношения на България с балканските държави в периода между двете световни
войни: (1919–1941),
София: Издателство на Българска академия на науките].
Nedkov
B 1937, ‘Development of the Bulgarian financial system during the last decade’,
Proceedings of the Statistical Institute
for Economic Research at Sofiya State University, no. 3-4, pp. 1-366. [Недков, Б 1937, „Развитие на българската финансова
система през последното десетилетие“, Трудове
на Статистическия институт за стопански проучвания при Софийския държавен
университет кн. 3-4, c. 1-366].
Penchev, P 2004, ‘The
agrarian reform of the Bulgarian Agrarian People's Union and the development of
capitalism in agriculture under the management of the first cabinet of the
Democratic Alliance, in: The agricultural
movement in Bulgaria - history, development, personalitie’s, Pazardzhik, n.p.,
pp. 218-227. [Пенчев, П 2004, „Аграрната реформа
на БЗНС и развитието на капитализма в селското стопанство при управлението на
първия кабинет на Демократическия сговор”, В: Земеделското движение в България – история, развитие, личности,
Пазарджик, б. и., с. 218-227].
Simov,
D 1935, ‘Wider tasks’, in Proceedings of
the Directorate for Purchase and Export of Cereals, no. 2, pp. 17-22. [Симов, Д 1935, „По-широки задачи“, Известия на Дирекцията
за закупуване и износ на зърнени храни, бр. 2, c. 17-20].
Spasov, L 1987, Bulgarian-Soviet diplomatic relations 1934–1944, Sofiya:
Science and art. [Спасов,
Л 1987, Българо-съветски дипломатически
отношения 1934-1944 г., София: Наука и изкуство].
Stefanov,
I 1935, ‘On the structure and sources of the financial economy of Bulgaria’, Proceedings of the Statistical Institute for
Economic Research at Sofiya State University, no. 2-3, pp. 156-181. [Стефанов, И
1935, „Върху структурата и
източниците на финансовото стопанство на България”, Трудове на
Статистическия институт за стопански проучвания при Софийския държавен
университет, 1935,
кн. 2-3, с. 156-182].
Stoianova,
R 2003, Under the sign of confrontation.
The Democratic Party and the Political Struggles in Bulgaria (1924–1934),
Veliko Tarnovo: IK „VITAL“. [Стоянова,
Р 2003, Под знака на конфронтацията.
Демократическата партия и политическите борби в България (1924–1934),
Велико Търново: ИК „ВИТАЛ“].
Hristofopov, A, 1939, ‘Development of the business
cycle in Bulgaria’, Proceedings of the
Statistical Institute for Economic Research at Sofiya State University, no.
1-2, pp. 1-151. [Христофоров,
Ас 1939, „Развитие на конюнктурният
цикъл в България“, Трудове на
Статистическия институт за стопански проучвания при Софийския държавен
университет, кн. 1-2, с. 1-151].
Tchakalov, A 1936, ‘The obligations of the Bulgarian
agricultural economy’, Proceedings of the
Statistical Institute for Economic Research at Sofiya State University, no.
2-3, pp. 138-144. [Чакалов, Ас 1936, „Задълженията на българското земеделско стопанство“, Трудове на Статистическия институт за
стопански проучвания при Софийския държавен университет, кн. 2-3, с. 138-144].
Tchakalov,
A 1936, ‘The economic policy of Bulgaria in 1935’, Magazine of the Bulgarian Economic Society, vol. 35, no. 1, pp.
33-47. [Чакалов,
А 1936, „Стопанската политика на България през 1935 г.“, Списание на Българското
икономическо дружество, г. ХХХV, кн. 1, с. 33-47].
Tchakalov,
A 1935, ‘The economic policy of Bulgaria in 1934’, Magazine of the Bulgarian Economic Society, vol. 34, no. 1, pp.
84-89. [Чакалов,
А 1935, „Стопанската политика на България през 1934 г.“, Списание на Българското
икономическо дружество, год. ХХХІV, кн. 1, c. 84-89].
Vatchkov, D 1998, ‘The
contacts of the May 19 regime with the international financial institutions’, Minalo, no. 3, pp. 55-64. [Вачков, Д 1998, „Контактите на деветнадесетомайския
режим с международните финансови институции“, Минало, кн. 3, с. 55-64].
Correspondence address:
Marco Dimitrov
– Associate Professor, PhD
University of National and World Economy
Department of Political Economy
8- dekemvri Str., 1700, Sofiya
E-mail: marco_dimitrov@abv.bg
[1] Неадекватната първоначална реакция на кризата е характерна за повечето правителства в света, които тя заварва на власт. Мнението, че кризата ще отмине от само себе си, е най-разпространено сред управляващите почти навсякъде в първата и отчасти втората година от нейното начало.
[2] Между другото в историографията по стопанска история на България все още няма достатъчно прецизна характеристика на мащабите и последствията от стопанската криза 1929-1934 г. Много често пишещите за този период се позовават на стари оценки от времето след 9 септември 1944 г., които до голяма степен представляват постулати, имащи за цел да пригодят историческото ни развитие от 30-те години на ХХ в. към предварително определени теоретически схеми. Все още остава открит въпросът за определянето на точния размер на пораженията от тази криза върху отделните клонове на българското стопанство и отражението й върху обществения живот, бита и ежедневието на българина.
[3] Загубите са покрити частично от постъпленията от износа на реколта 1930 г. и данъка върху хляба и брашната, от които общо са получени 371 130 040 лв. По този начин до края на 1933 г. Храноизнос фактически завършва дейността си със загуба от 751 193 038 лв. Поради липсата на финансови средства през 1933 г. дирекционните агенти практически престават да изкупуват зърнени храни. Това принуждава производителите да продават продукцията си на по-ниски цени на свободния пазар (Kanazirski, 1935, p.6).
[4] Държавен вестник, LVІ, 237, 22 януари 1934. Притурка. Законопроектът за въвеждането на монопола се разработва от ръководството на Храноизнос още от есента на 1933 г. В началото на януари директорът й Г. Николов изпраща мотивиран доклад до министър-председателя за въвеждането на монопола върху зърнените храни – Софийски търговски вестник, ХХІІІ, 852, 14 януари 1934.
[5] Членът на ръководството на
Българското земеделско дружество Димитър Симов определя резултатите от
въвеждането и поддържането на монополния режим на Храноизнос през 1934 г. като
много положителни. Според него с това са постигнати няколко цели: 1.) поддържат
се задоволителни цени на зърнените храни; 2.) премахната е опасността от
спекула, поради лошата реколта и кризата в кредитната система и; 3.) осигурена
е прехраната на населението (Simov, 1935, p. 19).
[6] Държавен вестник, LVІ, 223, 2 януари 1934. Притурка.
[7] В литературата често се посочва като документ и дата на създаването на Погасителната каса приетата от правителството на деветнадесетомайците Наредба-закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита от 7.VІІІ.1934 г., за която ще стане дума по-нататък в текста. Всъщност касата е създадена със Закона за облекчаване на длъжниците и “рождената” й дата е 2 януари 1934 г.
[8] Държавен вестник, LVІ, 103, 7 август 1934. – Притурка.
[9] Пак там.
[10] Държавен вестник, бр. LV, 73,
4 юли 1933. – Закон за закриване на окръжните съвети. Икономии и подобряване на
дейността на администрацията чрез централизиране на някои от функциите на
местните управленски тела (окръжните съвети) в ръцете на държавата са основните
мотиви при закриването на окръжните съвети през юли 1933 г. от кабинета на
Народния блок (Nedkov, 1937, pp. 28-29, 60; Stefanov, 1935, p. 178).
[11] Държавен вестник, LVІ, 38, 19 май 1934.
[12] Пак там – Притурка.
[13] Българска народна банка, Сборник документи, т.ІV, 1930-1947 г., С.,2004, с. 315.
[14] Държавен вестник, LVІ, 76, 5 юли 1934. Наредба-закон за изменение и допълнение на бюджета на държавата за 1934/35 финансова година.
[15] Държавен вестник, LVІ, 85, 17 юли 1934- Наредба за бюджета на Главна дирекция на железниците и пристанищата за 1934/1935 г.
[16] Държавен
вестник, LVІ, 76, 5 юли
1934. Наредба-закон за изменение и допълнение на бюджета на държавата за
1934/35 финансова година.
[17] Първата спогодба е с комитетите на портьорите от предвоенните и следвоенните държавни външни заеми. - Държавен вестник, бр. LVІ, 67, 25 юни 1934. Втората е с Комитета на портьорите от предвоенните държавни заеми – Държавен вестник, LVІ, 61, 18 юни 1934. Третата спогодба е с френските компании „Жанксион Салоник – Константинопол” и « Régie générale des chemins de fer et travaux publics » – Държавен вестник, LVІ, 67, 24 юни 1934.
[18] Мир, ХХХХ, 2, 3 януари
1934.
[19]Централен държавен архив, ф.176 к., оп.11, а.е.1207, л. 1-7; (Kazarkova, 1989, p. 156).
[20] ЦДА, ф. 284 к., оп. 2, а.е. 211; Държавен вестник, LVІ, 57, 13 юни 1934.
[21] На този въпрос е посветена цяла статия от проф. Л. Беров, в която изчерпателно се разглежда механизма и икономическия ефект от този акт на българската държава, особено за българо-германските търговски отношения в навечерието на Втората световна война (Berov, 1981, pp. 318-338).
[22] Известия на БЗБ, 1934, кн. 11, с. 630.
[23] Софийски търговски вестник, ХХІІІ, 871, 6 юни 1934; Знаме, ІХ,124, 6 юни 1934. Вестникът съобщава и точната сума 909 млн. лв.
[24] Държавен вестник, LVІ, 130, 8 септември 1934.
[25] Държавен вестник, LVІ, 159, 13 октомври 1934.
[26] Стопанска България, V, 77, 13 октомври 1934.
[27] Слово, ХІV, 3839, 17 април 1935.
[28]
Подробно за взаимоотношенията на деветнадесетомайското правителство с
Финансовия комитет на ОН (Vatchkov, 1998, pp. 55-64).
[29] Софийски търговски вестник, ХХІІІ, 894, 1 декември 1934.
[30] Държавен вестник, LІІІ, 161, 15 октомври 1931. Въз основа на това изменение е приета Наредба № 1 на БНБ със същата дата, с която банката придобива пълни монополни права да разрешава отпускането на чуждестранна валута за каквито и да е цели. Най-съществено в този случай е, че се установява пълен валутен контрол на БНБ върху външната търговия на България.
[31] Българска народна банка…, с. 526. Със специална наредба от 19 май 1932 г. БНБ определя, че няма да отпуска на никой търговец или индустриалец чужди девизи повече от 50% от вноса му през 1931 г., като същевременно се държи сметка за промяната в цените през 1932 г.
[32] Българска народна банка…, с. 542.
[33] Държавен вестник, LVІ, 114, 20 август 1934.
[34] Стенографски дневници на ХХІІ Обикновено народно събрание, ІV р.с., 44 зас., 18.ІІ.1931, с. 983-984. Държавен вестник, LІІІ, 273, 10 март 1931.
[35] Държавен вестник, LVІ, 38 , 19 май 1934, Притурка – Указ № 5; ЦДА к., Ф. 284, а.е. 6318, л. 1-3.
[36] Българските държавни институции 1879-1986. Енциклопедичен справочник, С., 1987, с. 253.
[37] Според някои специалисти, със създаването на службата на главния инспектор по износа към този отдел се поставя началото на практическото изграждане на експортната централа.- Вж: Ас. Чакалов, Задачи и организация на Експортния институт – Слово, ХІV, 3977, 4 октомври 1935.
[38] Държавен вестник, LVІ, 194, 26 ноември 1934. По-подробно за измененията на ЗТЗС; (Dimitrov, 2006, pp. 186-189).
[39] Индустриален преглед, 1938, кн. 3, с. 34.
[40] Пак там. За преситени са обявени производствата на: 1. растителни масла; 2. мелничарство; 3. захар; 4. спирт; 5. оризолющене; 6. трикотажни изделия; 7. сламени шапки; 8. гвоздеи; 9. бижутерия; 10. поцинкована и бодлива тел; 11. телеграфни и телефонни апарати и централи; 12. изделия от гума и каучук; 13. глюкоза; 14. вълнени платове с тегло над 250 г. на квадратен метър; 15. конопени прежди за въжета и канапи; 16. боя за обувки и лакови бои; 17. оцет; 18. дегра; 19. букволеярство; 20. бергоманеви тръби; 21. кожарство; 22. памучни платна и платове с тежест над 100 г. на квадратен метър; 23. кухненски и алуминиеви съдове, лъжици, вилици и ножове; 24. панти; 25. тъкачество на ленени платове; 26. сапун за пране и тоалетен сапун.
[41] Индустриален преглед, 1931, кн. 10, с. 183 – Изложение № 508 от 1.ІХ.1931 г. Няколко дни по-късно, на 9 септември е свикан Висшият индустриален съвет при СБИ, който също взема решение, че принципът на преситеността трябва да се запази, „за да може да се провежда една истинска индустриална политика с оглед на стопанските интереси на страната.”
[42] Държавен вестник, LVІ, 38, 19 май 1934. Манифест към българския народ.
[43] В края на своето управление кабинетът на Народния блок подготвя текста на нов закон за индустрията, който трябва да повиши прага на условията, на които трябва да отговаря дадено индустриално заведение, за да се ползва от определени облаги. Острата реакция на голяма част от индустриалците и стопанските дейци принуждава бързо кабинетът да се откаже от намеренията си.
[44] ЦДА, ф. 231 к., оп. 3, а.е. 12, л. 176.
[45] Държавен вестник, ХХХХІХ, 58, 14 юни 1928. Всеки инспектор трябва да посети и да направи ревизии на 400 предприятия на година.
[46] ЦДА, ф. 231 к., оп. 3, а.е. 12, л. 176.
[47] Пак там, оп. 3, а.е. 12, л. 167, 167-г., 167 а, 168.